ЦИД: България не използва енергийния си потенциал

България има огромен неизползван потенциал в енергетиката, който ако оползотвори, ще реши голяма част от проблемите в сектора, включително и този с енергийно бедните потребители, при това без изграждането на АЕЦ "Белене", която и без това е ненужна. Това са основните изводи в анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), посветен на децентрализацията и декарбонизацията на българската електроенергия и разпространен в петък.

Според експертите на ЦИД , в страната ни слабо се използва потенциалът на производството на електроенергия от биомаса, от биогаз и от отпадъци, както и от покривни слънчеви инсталации за нуждите на съответната сграда.

"Технико-икономическият потенциал към 2050 г. само за децентрализирано производство от покривни фотоволтаични инсталации е от порядъка на 5.4 ТВтч, или около 1/7 от крайното потребление на електроенергия в страната", посочва се в анализа.

Неговите автори смятат, че реализирането на този потенциал граничи с енергийна революция, но реално би бил един от най-евтините начини за намаляване на въглеродните емисии в дългосрочен план, като изпълнението му би овластило потребителите за разлика от съществуващия към момента модел.

Децентрализираното производство може едновременно да бъде инструмент и за справяне с енергийната бедност, тъй като малки ВЕИ мощности могат да осигуряват по-голямата част от потреблението на домакинствата. Това не само ще намали социално-икономическата чувствителност от постепенната либерализация на сектора, но и ще облекчи електроенергийната система, която днес страда от непредвидими и екстремни пикове в потреблението, водещи до дебалансиране, а както се видя в началото на 2017 г. – и до срив на търговията на електроенергия в целия регион, смятат в ЦИД.

Центърът отбелязва, че в момента има редица нормативни пречки пред използването на малки възобновяеми източници за лични нужди и са необходими реформи.

"Основната пречка пред интереса към малки ВЕИ мощности са грешните пазарни стимули, които създават ниските цени на електроенергията на регулирания пазар. Домакинствата с достатъчно високи доходи нямат стимул да инвестират необходимите 8-10 хил. лева в нова ВЕИ мощност, тъй като алтернативата да останат клиенти на регулирания пазар е много по-изгодна. Те биват допълнително възпирани от високата административна тежест, свързана с присъединяването и разходите по експлоатацията, които в някои случаи могат да надвишат приходите от инвестицията", пише в бележките на центъра.

Германия, Холандия и Великобритания са дадени като едни от най-успешните примери за децентрализация в Европа. Там сроковете за административно присъединяване към мрежата са под 10 седмици. В България този период е минимум 23 седмици, а административните разходи по присъединяване и експлоатация на слънчеви покриви към мрежата възлизат на близо 70 % от общата първоначална инвестиция.

Неяснотата на регулаторната рамка, която ограничава възможността за нетно отчитане на електроенергията (което позволява на домакинствата да отчетат потребената от тях енергия минус енергията, която са произвели и предоставили на мрежата), както и очакваното премахване на преференциалните цени за мощности до 30 кВт, на практика са свели до минимум интереса към тях, отбелязват от ЦИД. Цитирани са данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, според които през миналата година само 32 нови възобновяеми мощности са присъединени към мрежата, като се очаква в следващите две години процесът напълно да замре.

Центърът отбелязва и липсата на яснота с какво ще бъдат заменени преференциалните тарифи, които ВЕИ мощностите до 30 кВт получават, и какви ще са новите инструменти за подкрепа в периода 2020–2030 г.

Най-евтино би било да се съкратят множеството консултативни процедури при присъединяването, при които общини и ЕРП-та си прехвърлят отговорността по одобрението на инвеститорски проекти. Създаването на гишета за интегрирано обслужване на проекти за малки ВЕИ ще намали бюрокрацията и сроковете за обработване на документи. От ключово значение е и общините да станат по-активни в прилагането на техните местни планове за устойчиво развитие, които в повечето случаи остават само на хартия, препоръчват анализаторите.

Те обясняват, че една от причините близо 50 % от всички ВЕИ инсталации в Дания да са децентрализирани е наличието на общински проекти, които подкрепят създаването на кооперативи от домакинства и малки фирми за инвестиране в нови мощности. Подобен подход и у нас ще помогне и на електроразпредетилените дружества да намалят технологичните си разходи, свързани с управлението на потреблението в малките населени места. ЕРП-ата трябва да бъдат ограничавани в желанието им да прехвърлят разходите по присъединяването изцяло върху инвеститора, а енергийният регулатор - да одобрява в по-голяма степен разходите на дружествата, свързани с управлението на система от много малки ВЕИ мощности.

"Относно тази реформа, очевидната пречка е забавената либерализация на електроенергийния пазар и заменянето на регулираните цени за крайни клиенти с по-прецизно насочени парични трансфери към най-уязвимите клиенти. Финансови схеми, подобно на тези насочени към енергийната ефективност, могат да дадат по-агресивен тласък на инвестициите в малки мощности, като домакинствата се възползват от евтини финансови инструменти или от директно финансиране на малки инсталации", смятат още в ЦИД.

Демократизацията и постигането на целите на ЕК за зелена енергия може обаче да
остане само утопия в страната, ако България поеме риска да строи АЕЦ "Белене", за която ЦИД за пореден път заявява, че е скъпа и ненужна.

При моделирането на сценарии за пълна декарбонизация на електроенергийното производство към 2050 г., дори натоварването на АЕЦ "Козлодуй“ ще бъде ограничено до 10%, посочват експертите.

Според тях, оползотворяването на огромния ВЕИ потенциал на България може да задвижи безпрецедентно увеличение на инвестициите в нови производствени мощности. Въпреки че се предполага, че те ще се финансират от частни компании, държавата ще трябва да създаде благоприятна данъчна и регулаторна среда, за да стимулира фирмите да направят високите първоначални разходи в замяна на ниски разходи за експлоатация и поддръжка в бъдеще. Конкурентоспособността на новите ВЕИ технологии и увеличението на цените на електроенергията вследствие на ръста на цената на въглеродните емисии ще намали нуждата от държавно финансиране. Подобряването на управлението на процеса и премахването на административните тежести би направил необратими пазарните процеси, свързани с налагането на ВЕИ технологиите, заключава анализът.