Когато България се присъедини към ЕС през 2007 г., руският посланик в НАТО и ЕС я нарече един от „троянските коне“ на Кремъл. Той имаше предвид силата, която Русия може да упражнява върху ЕС чрез новите си контакти и връзки в Брюксел.
През последните няколко десетилетия руските пари и енергия се вливат в Европа. Въпреки половинчатите опити да диверсифицира енергийните си доставки, след като Русия анексира Крим през 2014 г., ЕС остана силно зависим от Кремъл и неговия евтин тръбопроводен газ, който съставлява около 45% от доставките на блока.
В контекста на руската агресия срещу Украйна лидерите на ЕС най-накрая се стремят да се откъснат от хватката на Кремъл.
„С бърз преход към възобновяеми енергийни източници бихме могли да внесем мир, бихме могли да направим Европейския съюз енергийно независим не само от Русия, но и от всички“, заяви българският министър на околната среда Борислав Сандов на конференция в Брюксел, организирана от EURACTIV България.
Чешкият евродепутат от групата на Европейския алианс на консерваторите и реформистите Александер Вондра на свой ред коментира, че „трябва да се отървем от зависимостта си от звяра (Путин) възможно най-скоро“. Особено в светлината на руската инвазия в Украйна
Пазете се от „троянски коне“
В момента Европа е изправена пред тежка енергийна криза и мрачната перспектива косвено да финансира войната в Украйна.
Русия харчи 200 милиона долара всеки ден за своята война, каза Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията. Това е висока цена, докато не разберете, че Европа изпраща на Русия около 900 милиона долара на ден за доставки на енергия.
Владимиров посочи, че през последните три десетилетия един трилион щатски долара са напуснали Русия и са били дълбоко интегрирани в икономиката и финансовите пазари на Европейския съюз, което е позволило на Кремъл да изгради широка мрежа от свои партньори.
Според него е необходимо „дълбоко отделяне“ от Русия, за да се спре тази война – това би причинило краткосрочна икономическа болка за Европа и западното общество, но би гарантирало дългосрочна сигурност, посочи той.
Българското правителство може да бъде потенциален троянски кон на Кремъл в ЕС, предупреди Владимиров, повтаряйки думите на руския посланик. Според него България и други европейски страни са се застъпвали за руските интереси. Сега се появи загриженост, че някои страни от ЕС биха могли да се съгласят с искането на Кремъл плащанията за енергия да се извършват в рубли. Това подкопава способността на Европа да предоговаря дългосрочни договори с „Газпром“, за да лиши Русия от финансиране, като едновременно с това се намерят и алтернативни доставчици на газ.
България не каза ясно дали ще приеме да плаща в рубли за руския газ. Премиерът Кирил Петков обаче приветства като победа за България решението на петъчната среща на върха на ЕС за съвместни покупки на газ.
Намаляването на зависимостта на Европа от руските изкопаеми горива е само върхът на айсберга, каза ръководителят на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов, посочвайки изградените от Кремъл властови механизми за превземане на държавата отвътре.
За да се справим с това, фокусът трябва да бъде не само върху политиката в областта на климата и енергетиката, но и върху политиката за борба с изпирането на пари, добави той.
Внимание при въвеждането на мерки за намаляване на цените на енергията
Това не е първата енергийна криза, през която Европа е преминала. През 70-те години на миналия век Западът беше засегнат от петролна криза, а на гражданите на някои държави им бе разрешено да шофират само в определени дни, в зависимост от номера на колата им.
Оттогава Европа живее с политики за намаляване на потреблението, които оскъпяват енергията, коментира български евродепутат от Европейската народна партия, Радан Кънев, който беше съорганизатор на събитието.
На хората им е писнало да намаляват консумацията, добави той. Това се видя в последните протести срещу високите цени на енергията в Испания и доведе до Жълтите жилетки във Франция.
Кънев предупреди срещу настояването на някои държави Европа да отмени Зелената сделка и да се откаже от собствените си доставки на изкопаеми енергийни източници. Той обясни, че докато някои европейски страни със запаси от изкопаеми горива трябва да увеличат производството, „в Европа няма нито въглища, нито газ, нито петрол, които да се справят с нашите нуждите и новите нужди на нашето население”.
От друга страна, той разкритикува Европейската комисия, че има твърде слаб план за откъсване от руските изкопаеми горива, а страните от ЕС трябва да бъдат „по-смели“ и да предложат значителна промяна.
Например, Радан Кънев предлага ЕС да разгледа отново своята схема за търговия с емисии, която определя цената на въглерода, отделян при производството на енергия. Според него тази търговия „се нуждае поне временно от много значителен редизайн“.
Европейските лидери трябва да бъдат внимателни при въвеждането на мерки за намаляване на цените на енергията, каза Тимон Венерт, ръководител на офиса в Берлин на института „Вупертал“.
Той добави, че Европа трябва да се научи да живее с високи цени на енергията, като посочи различните подходи на САЩ и Европа по време на петролната криза през 70-те години. САЩ работиха за намаляване на цените на енергията, а Европа се фокусира върху мерките за енергийна ефективност. Това постави Европа в много по-силна позиция, когато удари втората криза, обясни той.
Лидерите на ЕС не трябва да се разсейват от други кризи, когато се занимават с Русия в нейната политика, призова Мишел Корне, партньор в CLIMACT.
Зеленият финал
Няма лесен път за излизане от енергийната криза, но дългосрочните мерки за въвеждане на повече източници на възобновяема енергия и мерки за енергийна ефективност биха помогнали за понижаване на цените и засилване на независимостта на ЕС.
„Целта на играта е съвсем ясна – искаме да преминем към напълно възобновяема енергийна система“, каза депутатът от Зелените Бас Айкхаут по време на дебата.
Българското правителство вече работи за увеличаване на възобновяемата енергия. В страната има много проекти, които чакат зелена светлина, а София променя законодателството, за да позволи по-бързо разрешаване.
„Трябва да отворим вратата само за инвестиции във възобновяеми енергийни сектори, за целия потенциал, не само за производство на енергия, но и за енергийна ефективност, за съхранение на енергия и за умни мрежи, защото те също са част от решението, което трябва да намери”, коментира министър Сандов.
Докато страните от Източна и Централна Европа твърде често разчитат повече на Русия, когато става дума за доставки на газ, те са в по-добра позиция просто да пропуснат газа в енергийния преход, подчерта Мария Пастухова от мозъчния тръст E3G.
България е в особено добра позиция за преход към икономика с ниски въглеродни емисии заради опита си в областта на компютърното програмиране и санирането. Това й дава водеща позиция в технологии като интелигентни мрежи и енергийна ефективност, добави Пастухова.
От трън, та на глог
Отдалечавайки се от руската енергийни доставки, ЕС трябва да внимава да не изпадне в зависимост от други страни, предупредиха някои от ораторите.
Бас Айкхаут разкритикува сделката, сключена между ЕС и САЩ за увеличаване на доставките на втечнен природен газ от САЩ с допълнителни 15 милиарда куб.м.само за тази година. Стратегическата цел изглежда е това количество да се увеличи до 50 милиарда кубически метра.
„Ако вземете плана сериозно… той просто ви показва, че сега толкова отчаяно се хващаме за допълнителните доставки на газ от целия свят, че може да се заключим в зависимост от втечнения газ, което е лошо за климата и за енергийната сигурност“, предупреди той.
Вместо това той иска цялостен подход на ЕС към енергийната политика. „27-те държави-членки все още смятат, че са по-силни, ако водят преговори с трети страни сами и това е най-голямата ни слабост и от това печелят хора като Путин“, добави той.
Айкхаут разкритикува страни като Франция, която блокира връзката на Иберийския полуостров с европейския енергиен пазар, както и Германия и Нидерландия, които настояват за „Северен поток 2“, а и България. Според него София се е възползвала от географското си положение, за да има евтин газ, издващ по тръбопроводи.
Радан Кънев изрази несъгласие за причините за силната зависимост на България от руския газ, като каза, че имало случаи, когато българският газ е бил дори по-скъп от средната цена в ЕС, но добави, че вече съществува рамката на енергийния съюз.
„Това, което можем да направим заедно, със сигурност е да прекъснем вноса от Русия, въпреки че в момента изглежда практически невъзможно. И това, което можем да направим заедно, е най-накрая да активираме Европейския енергиен съюз, защото той съществува само на хартия“, коментира Кънев.
Европа също така силно разчита на други страни за ресурсите за зеления преход. В Европа вече са изградени някои технологии за възобновяема енергия, но блокът до голяма степен разчита на Китай за доставката на технологии за възобновяема енергия и няма вътрешни доставки на суровините, необходими за това.
ЕС трябва да ускори въвеждането на възобновяеми енергийни източници и мерки за енергийна ефективност, но трябва да бъде предпазлив по отношение на доставките и възможен недостиг на слънчеви панели и суровини, предупреди Вондра.
За да се справи с това, Руслан Стефанов предложи инструмент за целия ЕС за справяне със зависимостите на Европа и осигуряване на сигурно снабдяване.
„Това, от което се нуждаем е да разработим инструментите за действително управление на нашите политики за енергийна и климатична сигурност“, обясни той.
Айкхаут коментира, че доставките на части за технологиите за добив на възобновяема енергия са далеч по-малко опасни за ЕС, отколкото доставката на изкопаеми горива, твърди Айкхаут.
„Когато сте зависими от изкопаеми горива, вие сте зависими ежедневно“, подчерта той.