Урокът на 2022 г: Всеки компромис със злото е подарено време, в което това зло укрепва

© Лили Тоушек

"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, писатели, политолози, социолози - да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата. Каква беше 2022 г., когато в Европа отново избухна война, която за повечето хора изглеждаше невъзможна след Втората световна война, приключила през 1945 г. с победа над Хитлер и Мусолини. Година, в която режимът на Путин заплаши човечеството с ядрени удари. В която кризата, предизвикана от пандемията, беше почти преодоляна, но застигна енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна и тежките зависимости на ЕС от руския газ и нефт. В българския контекст - година, в която редовното правителство беше свалено с вот на недоверие и отново сме в спиралата на изборите, управлявани от служебен кабинет на президента и с неосъществени реформи.

Беше ли възможно за прогнозиране всичко това преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди, че отново ще ходим на избори? Четете равносметката за 2022 г. в дните до новата година, а очакванията за 2023 г. - след 1 януари. Публикувахме отговорите на Ивайло Дичев, Радослав Бимбалов, Добромир Живков, Боряна Димитрова, Евгений Дайнов, Иво Инджов, Евгений Кънев, Асен Асенов, Калоян Велчев, Деян Кюранов, Владимир Левчев, Красен Станчев, Наталия Киселова. Днес четете равносметката на Валентина Василева - Филаделфевс - председател на извънпарламентарната Единна народна партия и политически коментатор. Заглавието е на "Дневник".

Потвърди ли се някое от Вашите очаквания за 2022 г.?

- Да. Икономическата криза не бе толкова голяма, колкото се опитваха да ни уплашат. Политическата беше по-сериозна, отколкото очаквах.

Можеше ли да се предвиди войната в Украйна?

- Сериозните служби предупреждаваха за нея и в този смисъл - да. Явната имперска маниакалност на режима на Путин, също подсказваше това развитие, най-малкото защото без Украйна няма Велика Русия. Путин свикна да му се разминава, както в хибридните действия и енергийните залози, така и в горещата фаза с казуса Крим.

Изолираното поведение на САЩ от времето на Тръмп, също му даде увереност. Той никога не е смятал ЕС за субект, годен за общи действия. Отношенията с Франция се движеха по ръба на мекия компромис, а с Германия - на енергийната зависимост, заради мощния зелен спринт, който постави "мотора на Европа" зависим от руския природен газ. По оценка на неговите анализи, атаката му трябваше да сработи.
Слава Богу, в неговия анализ има много грешки.

Как бихте обобщили тази пълна със сътресения година, в която неведнъж чухме заплахата за ядрени удари и отказ за Шенген?

- Трудна година, в която интелектуалните авторитети в анализаторските центрове се оказаха по-сериозни, отколкото управляващите елити. Светът отдавна не е бил до ръба за размяна на заплахи с ядрено оръжие, след Кубинската криза. Енергийният шок дойде веднага след ковид пандемията и политическата нестабилност остави България в тази бурна среда без ясно лидерство. В такива трудни моменти лидерството и ясните политически цели са от ключово значение за преминаване през бурни води.

Отказът за Шенген беше най-предвидимото събитие, защото ние от години се оправдаваме с "техническата" си готовност, но нито веднъж не демонстрирахме политическа адекватност, за да бъдем част от това пространство. Обвиненията на политици, които търсят вина в други държави, съсипва крехкия ни дипломатически капацитет и служат за разрешаване на вътрешно партийни проблеми и привличане на гласоподаватели. Толкова е нисък хоризонтът на по-голямата част от политическия елит на страната.

България продължава да бъде ненадеждна външна граница на ЕС и да стои "разкрачена" между корупцията на Кремъл и евроатлантическите ценности.

Годината, събрана в една дума?

- Трудна.

Кои са важните уроци на 2022 г., с които трябва да продължим?

- Най-важният урок е, че няма такъв компромис, който да може да превърне злото в добро или да отнеме от неговата сила. Всеки компромис със злото е подарено време, в което това зло да укрепва.

2022 г. доказа за пореден път, че мирът, демокрацията и солидарността не са даденост и никога няма да се превърнат в устойчиви явления. Те съществуват само тогава, когато обществата са будни, за да ги отстояват, и смели, за да се борят за тях.

Уроците от 2022 г. са по-скоро за партиите, структурите и хората, търсещи промяна. Другите са чудесно подредени и умно работещи. Изискват се общи цели, общи инструменти за постигането им, общо явяване и букет от ярки лица. Опитът трябва да е свързан с младостта. Няма място за страх и комплекси.

За да постигнем доверие в обществото, трябва да свикнем да казваме истината, колкото и да е трудно. Например - самолети са нужни на България, а не на НАТО, и затова ги купуваме. Всеки самолет първо е на хартия, а после се изработва и когато си чакал 10 години за "Лада", е нормално да изчакаш 2 години за F-16 BLOCK 70. Започвам с това, защото по време на война един от ключовите приоритети е сигурността.

Другият е - икономика в рамките на икономическа криза. Това означава прецизно таргетирани помощи, блокиране на социални "рушвети", за да се харесаме на хората и бързо включване на България в икономика 4.0. Нужна ни е икономика, базирана на знанието и таланта.

Третият, но всъщност основополагащ приоритет, е антикорупционната реформа, свързана с правосъдието и рязко намаляване на размера на административната тежест.

Ако се фокусираме върху България: Защо падна редовното правителство и ще се състави ли ново в близките дни?

- Редовното правителство падна заради самодоволство и липса на опит. Съмнявам се да имаме нов кабинет в близките дни. Трябва да се приеме, че критиката от приятели, помага.

Кои са грешките, които "партиите на промяната" трябва да избегнат при следващи избори?

- Когато не си чел по география, и четири пъти да се явиш на изпит, пак няма да си чел по география. Ходенето на избори е в някаква степен технология и тя не заменя липсата на ясен политически план за общо електорално представителство и когато не се прави такъв, Радев винаги ще бъде служебният управляващ, Борисов - номиналният консумиращ, а Гешев ще продължи да бъде неприкосновен. Тази грешка трябва да бъде избегната.

Избор преди изборите

Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена или техните територии остават или дори се увеличават? Къде е България спрямо "мафията си има държава"?

- България е горе-долу там, където беше, с дребни изключения в областта на енергетиката. Всичко останало е непокътнато, защото демократичната общност е заета с това да се конкурира с единомишленици, а другата половина на игралното поле е добре организирана и негласно консолидирана. Нито обществените поръчки, нито търговията с наркотици, нито контрабандата са усетили натиск. Парите продължават да са в ръцете на мафията, която в комбинация с прокуратурата и част от медиите, запазва устойчивост. Да не забравяме и над 160 завладени общини, в които корупционните схеми си функционират непокътнати.

Еманципира ли се България, доколко преодоля руските си зависимости?

- Ако изключим хода със 70-те руски "дипломати" и някои протестни действия пред посолството, за еманципация не можем да говорим. Нужно е прочистване и нов подбор в службите, проследяване на икономическите зависимости, информационната, културна, образователна и религиозна инвазия на Кремъл у нас.

Да не говорим за ширещото се путинофилство в армията. Не мога да си представя, че е възможно немски, френски или немски военен да сложи на профила си във фейсбук знак на руската армия или която и да е чужда армия. А в България очевидно за службите и военното разузнаване не е никакъв проблем, че български военнослужещи споделят в личния си профил агитационни материали на руската армия - агресор и открито подкрепят политиката на Путин.

Проблемът е тежък и изисква изключително много работа, за да се прекъснат тези зависимости.

Българското общество по-разделено ли е или по-обединено в края на 2022 г.?

- Не смятам, че е по-разделено. Напротив. Обществото показва, че става все по-солидарно. Хиляди хора помагаха при наводнението в село Каравелово, Богдан, Слатина и т.н. Хиляди хора приютяват украински бежанци, даряват дрехи, храни, сега помагат и за акцията на Манол Пейков за агрегатите. Стотици доброволци дни наред търсиха малкия Александър.

Обществото ни все повече се обединява около базисните ценности и все повече показва, че надраства тези, които поне на книга имат претенции да са "лидери".

Кое беше (най-)позитивното през изминалата година, въпреки всичко?

- Обнадеждаващо е, че след протестите през 2020 година не спира процесът на пробуждане. Хората са вече по-смели и са готови да протестират дори и за дребни неща. Медиите са по-смели и дори част от творците ни започнаха да се досещат, че освен аплодисментите имат и граждански дълг към обществото.

Трябва да отчитаме тези неща.

Коя е думата на 2022 година според Вас?

- Война.