“Нищо, създадено някога, не ни напуска напълно. Семената се засаждат и разцъфват поколения, векове, цивилизации по-късно, мигриращи сред общности, страни и континенти”.
==
Тази идея (която един друг български автор ще изрази чрез фразата “Аз сме”) е залегнала в сложната матрица на “Фигури” от Мария Попова, световноизвестната авторка на блога BrainPickings.org. Написана на английски, книгата се появи на български в превода на Паулина Мичева и с логото на издателство “Колибри” тази година.
==
Иска ми се да започна от заглавието. Оригиналното Figuring е находчиво преведено като “Фигури”, за да насочи вниманието ни към личностите, чиито забележителни биографии са във фокуса на този труд. И все пак за съжаление при превода неизбежно е пропуснато онова важно в случая значение на глагола to figure, който има общо с познанието и осмислянето, с разбирането и проумяването - глагол, който е същностен за животите на тези изумителни учени и творци, избрани от Попова за нейни герои.
==
Въпреки че тази мултибиография започва от XVII век - с историята на математика и астронома Йохан Кеплер, и стига до XX век - с историята на морската биоложка и еко пионер Рейчъл Карсън, автор на революционните книги „Морето около нас“ и „Смълчана пролет“, във фокуса на вниманието са най-вече известни, макар и позабравени, личности от XIX век: математичката и астрономката Мария Мичъл, мислителката, критичката и феминистката Маргарет Фулър, автор на „Жена през деветнайсети век“ – нещо като декларацията за независимост на американските жени, поетесата Емили Дикинсън, скулпторката Хариет Хосмър, както и цяла плеада от техни съвременници и съидейници, с които те са били в реална или духовна връзка.
==
Именно в духа на XIX век е издържан и свръх амбициозният труд на Мария Попова. Авторката споделя характерната за него позитивистичната нагласа, че само знаещият критик е в състояние да се идентифицира с автора и да вникне в творчеството му. Напълно в съгласие с този подход, за да обясни техните постижения, тя се е запознала с всичко писано от и за нейните фигури (от тяхната лична кореспонденция и дневници до спомените на съвременниците им), с техните житейски подробности, интереси, хобита, любовни връзки, навици, болести и т.н. Историческите уточнения и анализът на обстоятелствата в духа на позитивизма са част от дълбокото изграждане на образите й.
==
Навлизайки със завидна ерудиция в редица сфери от науката, изкуството и движенията за социална промяна, тази ерудитска книга възкресява дебатите на времето и разглежда начините, по които някои от най-блестящите му умове са променяли света и себе си, взаимодействайки си един друг, за да заплетат своята нишка, от която се тъче паяжината на големите идеи в търсенето на истината. “Фигури” изобилства от факти, цитати, имена и препратки - до степен, в която губи фокус и замъглява носещия гръбнак на книгата. Разклоненията от основния разказ са толкова много, че ако си ги представим като бележки под линия, те почти биха надделели. Но от друга страна съществуването често се случва в бележки под линия и няма как да бъдат разказани на “чисто” животите на великите без да споменем и онези техни предшественици, съвременници и следовници, които съграждат заедно с тях матрицата на човешкия ум, душа и дух. В известен смисъл тази книга, която сякаш едва удържа тежестта си, трябва да се чете с фасетно зрение и внимание.
==
Като автор Мария Попова е повече от благосклонна, разбираща и приемаща към всеки от своите герои и вниква с обич в техните сложни и често противоречиви личности, гмуркайки се не само в ума, но и в сърцата им. Тя ни показва и слабостите, и нелицеприятните черти на характера им, водена от вярата на Мария Мичъл, че провалът е истинският тест за величие. Показва ни как частичка по частичка откритията им премоделират представите и категориите ни за реалността, докато в същото време техните комплицирани и често трагични лични биографии, както и техните интимни връзки не могат да бъдат класифицирани.
==
Няма съмнение, че “Фигури” е категорично феминистична книга, най-малкото поради подбора на протагонистите си - жени, доказали, че умът няма пол, проправили път за себе си и другите в един мъжки свят, нарушили конвенциите и в обществото, и в любовта. Всъщност дори на пръв поглед не на място включената история за Кеплер е всъщност история за майка му, обвинена във вещерство заради книгата на сина си “Сънят” (може би първия научно-фантастичен роман) и измъчена от дългите години на съдебни процеси - но повод Кеплер да направи един важен за жените извод: че нейната трагедия е може би именно в липсата на достъп до образование, в социалното й положение в един свят, в който възможностите за жената са фиксирани - нещо, което преобръщат героините на Мария Попова в идните векове.
==
Без това да е заявено като организиращ принцип на историите, няма как да не ни направи впечатление и че почти всички от героините (и някои от героите) на Попова са хора, които са имали нетрадиционни интимни връзки във времена на стриктно дефинирани полови роли (да, днешното страховито “джендър”). Попова отдава голямо внимание на интимните писма между героините и жените обекти на тяхната любов. По терминологията на онова време става дума за т.нар. “ураничен” тип връзка, различаваща се от хетеронормативната сексуалност и дала им вътрешния заряд, способен “да дели атома”. В същото време авторката проследява и приятелствата им с мъже, провидели не само тяхната равнопоставеност, но и идейното им и духовно превъзходство.
==
Всички избрани от Попова героини са “първи” в своята област, в редиците на движенията срещу робството, неравенството между половете, социалната несправедливост. Но и всички те в един момент са осъзнали свързаността на ума и чувствеността, реалността на тялото си, желанията и тленността му, и тайно копнеят за “пълнота на битието” (по Маргарет Фулър) – съвършеното сливане на емоция, интелект и тяло. Много от тях, като Карсън, ще признаят, че “не е наполовина толкова важно да знаеш, колкото да чувстваш”. Попова пише за “онова крайно Ураново пространство, където любовта съществува отвъд категориите, отвъд културния и биологичния императив, отвъд онова, което дори най-прецизният и поетичен език може да изрази”. Както и за това, че изкуството и животът е невъзможно да бъдат отделени.
==
“Как е възможно да знаем всичко това и все още да сме подвластни на илюзията за разделението, за другостта?”
==
Една от всепроникващите теми във “Фигури” е тази за свързаността на всичко и всички на нашата “бледосинята точка” и във Вселената, съградено от звездния прах и първичните атоми. По същата тази логика Попова представя и свързаността на идеите и духа, които еволюират в поколенията, пренасяни от силни индивидуалности. Книгата започва и завършва с обединително-примирителни, смиряващо красиви пасажи на “инвентаризация” на света, които изреждат как всичко, от пръстените на Сатурн до всяко нокътче на новороденото, е едно. И макар в течение на живота нашите навици, убеждения и идеи се развиват до степен на неузнаваемост, а физическата и социалната ни среда да се променят, то ние оставаме “ние”.
==
Но това е и книга за дълбоката същностна връзка между красотата и истината, сътворяващи заедно смисъла. За красотата като дълбока мотивираща сила, фокусна леща за интелектуалното любопитство, чрез която героините й възприемат света. Красотата като “език, толкова естествен за Вселената, колкото е и математиката – единият просто се възприема от физическото око, другият – от мисловното.” Докато показва как науката и поезията са взаимно свързани, самата авторка постига този ефект със стила си - нежен, силен, интелигентен и поетичен. Самата тя присъства много малко (а може би трябваше повече), чрез няколко автобиографични включвания, като оставя фактите и цитатите да говорят.
==
И накрая - множеството използвани в книгата писма ме накараха да се замисля със съжаление и за нещо друго - за изчезналото изкуство на писмото, когато всяка дума е била подбирана и те са били писани сякаш със съзнанието за словотворчество, което уважава другия и същевременно един ден ще принадлежи на ценен архив. Така, бавно и за бавно четене, е писана и тази книга. И ако издържите на тежестта й без да се разсеяте или да ви доскучее, тя определено ще ви остава впечатлени.
