Как КПКОНПИ пере биографии в здравния сектор

Такъв е случаят с известен лекар във Варна, който, след като напуска университетската "Света Марина", без никакви аргументи не получава от местната здравна каса правото да работи никъде във Варна и му се налага да работи в околните градове и дори в София. Той не пожела да коментира начина на употреба на здравната каса пред "Капитал". За сметка на това го направи друг лекар - д-р Георги Тодоров, лабораторен лекар, родом от Варна, завършил с отличие медицинския университет в града, който в края на 2020 г. получава покана от специализирана университетска болница в града да оглави лабораторията й. По принцип лабораторните лекари са дефицитни и клиниката няма завеждащ. За да се премести от Русе, където практикува в момента, той прекратява трудовия си договор, уведомява здравната каса там, че ще завежда лаборатория във Варна, и подава заявление за прехвърляне в местната лекарска колегия. Това се налага, защото по закон, за да практикуваш, трябва да членуваш в местната колегия, да представиш документ, че нямаш наказания като лекар и да си плащаш редовно членския внос на място. След цялата бумащина д-р Тодоров получава обаждане от директора на болницата, която го е поканила, че "във Варна има фактори, които управляват здравеопазването в града, и те нямат желание да работиш тук", като намеква, че става дума за ръководството на университета и най-голямата болница в града "Света Марина", както и за шефа на здравната каса в града.

Д-р Тодоров смята, че в болницата са научили за местенето му от тогавашния председател на регионалната лекарска колегия, който е бил в борда на "Св. Марина".

"Случаят с мен е показателен за една установена във Варна практика да се дирижира професионалното развитие на всички лекари и вероятно касае активната ми работа в Българския лекарски съюз през последните 15 години. "Св. Марина" е единствената болница в България, в която има директна забрана към лекарите да работят на второ място и да откриват частна практика. Така на едни не им дават да работят, независимо къде, въпреки че имат покана и пациенти, на други им казват къде точно да работят, а трети - като директора на здравната каса, могат да си работят навсякъде, стига да са с т.нар. академично тяло - професорите Валентин Игнатов и Красимир Иванов", казва д-р Тодоров. Както той, така и други лекари във Варна не крият опасенията си, че парите на здравната каса в морската столица се разпределят в катедрата по хирургия на Варненския медицински университет, чийто настоящ ректор е проф. Валентин Игнатов, а бивш - проф. Красимир Иванов.

Уникалният варненски случай

Както "Капитал" вече писа, 2011 г. е звездна за директора на варненската каса Диян Димов. Той едновременно е избран за директор на РЗОК - Варна, което става по изрична препоръка на местната организация на ГЕРБ и е назначен за асистент в катедрата по хирургия на Медицинския университет в града. Димов съвместява и двете длъжности до този момент. От НЗОК обясниха пред "Капитал", че само двама от общо 28 директори в страната преподават в медицински университети.

На пръв поглед това е позволено по закон. Но варненският случай е уникален, тъй като Димов преподава в единствения медицински университет, който е принципал и собственик на най-голямата болница в областта, която освен това е и втора по брой легла и приходи държавна болница в България. На всички останали университети у нас не им е позволено да притежават и управляват болници.

Така, по силата на своите задължения като директор на РЗОК Димов определя бюджета на всяка варненска лекарска практика и болница, включително и на университетската "Св. Марина", може да сключва или не договор и да глобява всеки лекар в областта, а по силата на договора му като асистент Димов е подчинен на ректора на медицинския университет проф. Валентин Игнатов. Самият Игнатов се явява професор в катедрата по обща и оперативна хирургия, в която Димов е асистент. Отделно от това председателят на съвета на директорите на "Св. Марина" и бивш ректор на университета проф. Красимир Иванов е завеждащ катедрата по обща хирургия и като такъв той също се явява началник на Димов (както и и на Игнатов, който пък е началник на Иванов и Димов като ректор) в академичния живот. От болницата твърдят, че Димов често е забелязван в компанията на двамата, но не влиза да води упражнения със студенти, което самите студенти потвърждават.

От НЗОК твърдят, че през тази година нямат сигнали за конфликт на интереси. По информация на "Капитал" обаче за случая има подавани сигнали в КПКОНПИ. Самият Димов коментира пред "Капитал", че работи и като асистент в катедрата на МУ - Варна, за да поддържа лекарската си квалификация - специалист по хирургия и онкология. "Работодател ми е ректорът на Медицинския университет - Варна, а не председателят на борда на директорите на УМБАЛ "Света Марина". Нямам трудовоправни отношения и не получавам възнаграждения от "Света Марина", нито такива с председателя на борда на директорите й. Не съм участвал в изборите на ректори на МУ, нито в назначението на борда на директорите или изпълнителния директор на УМБАЛ "Света Марина", поради което отхвърлям всякакви твърдения за конфликт на интереси. Не поддържам "отношения" с директора на УМБАЛ "Света Марина", нито с ректора на МУ - Варна, извън строго служебно необходимите", твърди Димов.

Интересно, че като директор на РЗОК Димов се разписва срещу 4526 лв. месечно, което е средно по размер възнаграждение за тази позиция, но като асистент е далеч по-скромен - той си губи времето да води упражнения срещу 2027 лв. месечно, при положение че средната работна заплата в този медицински университет е 6699 лв. по последния му отчет от 2021 г.

На сайта на МУ - Варна, може да се намери подробна информация за финансовото здраве, заплатите, броя на служителите на УМБАЛ "Св. Марина" и явно ръководството съвестно се грижи за възможностите, развитието и състоянието на "своята" болница. В което няма нищо лошо, разбира сe, стига в социалните мрежи служителите да не се чудеха кога са получавали такива заплати. Това може би дава някакъв отговор за скромните официални заплати на Димов.

Вероятно от скромност Димов отказва да проверява често "Св. Марина". Той отказва да съобщи броя на проверките, които е назначил на "Света Марина" през последната година, и дали той е по-голям или малък от тези на останалите болници в града, защото било служебна тайна. Естествено, за всичко това са били подавани сигнали в КПКОНПИ - без резултат досега.

Как КПКОНПИ помага

Това не е първият случай, при който КПКОНПИ се произнася благосклонно към близките до ГЕРБ здравни мениджъри. За най-скандалния "Капитал" разказа в публикации - как директорът на "Александровска болница" проф. Димитър Буланов се е раздавал в денонощна заетост на пет места, как е подписал декларация с невярно съдържание и договор сам със себе си.

В публикацията подробно се описва как към май 2021 г. проф. Буланов се води на работа на пет места - в неплатен отпуск от "Александровска", на граждански договор с "Александровска", председател на борда на "Александровска", декан на медицинския факултет и преподавател в медицинския факултет. Същевременно той декларира пред Агенцията за публичните предприятия, че няма правоотношения с Александровска болница като условие да заеме мястото на независим член на борда й, докато в същото време се води на трудов и граждански договор в нея. Според юристи това е попълване на документ с невярно съдържание, но пък заради това Буланов не понася никаква отговорност.

КПКОНПИ, тогава оглавявана от Сотир Цацаров, се самосезира по публикациите и след няколко месеца излезе с учудващо решение. Според комисията в мощния пъзел от пет работни места конфликт на интереси няма, защото трудовият договор на Буланов с болницата не е подписан от него като ръководител на "Александровска", а от заместник-директора Мария Куманова. По това време Буланов е председател на борда на болницата, а Куманова, освен зам.-директор на "Александровска", му е подчинена и в още едно качество - тя е служител на деканата на медицинския факултет, на който Буланов е декан.

Така, "изпран" от КПКОНПИ, проф. Буланов може във всеки момент да се завърне начело на която и да е държавна болница.

Следващият с чисто досие от КПКОНПИ е д-р Дечо Дечев - изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Иван Рилски". В сигнал до комисията срещу него, подаден през 2021 г., се казва, че по времето на първия му мандат той е бил едновременно изпълнителен директор на държавната болница, но и член на съвета на директорите на друго акционерно дружество - "ВИБ трейд груп"(от 2012 до 2016 г.), което пък притежава неврологична болница и медицински център в Казанлък. Тогавашният собственик на болницата в Казанлък Володя Игнатов пък притежава и фирма -едноличен търговец за медицински изделия, която има действащи договори с университетската болница през всички години на управлението на Дечо Дечев. Игнатов е прехвърлил дела си във ВИБ през февруари 2013 г., но е продължил да търгува с болницата като едноличен търговец и до момента.

Д-р Дечо Дечев

Фотограф : Велко Ангелов

Д-р Дечо Дечев е един от вечните директори на държавни болници, смятан за близък и на БСП, и на ДПС, и на ГЕРБ. Той оглавява столичната "Св. Иван Рилски" от 2008 до 2015 г., когато е уволнен от тогавашния министър Петър Москов. Първото служебно правителство на Румен Радев връща Дечев на поста през 2017 г., през 2018 г. той бе избран за управител на здравната каса, а през 2020 г. мандатът му не беше подновен. През юли 2021 г. второто служебно правителство на Радев върна Дечев отново начело на "Св. Иван Рилски", където той е и до момента.

КПКОНПИ прави справка и не намира родствени връзки между Дечев и Володя Игнатов, а във връзката им като членове на борда на фирмата на Игнатов "липсва трайност, двамата нямат икономическа зависимост". Съвсем нормално било Дечев да подписва плащанията на доставките, още повече че ги подписвал електронно, а не с физически подпис, мотивира се КПКОНПИ. Изводът е, че конфликт на интереси няма.

В друг казус в сектора КПКОНПИ разглежда сигнал за конфликт на интереси срещу роднини. Той е срещу Ивалена Василева, тъща на проф. Григор Горчев, който тъкмо е приключил мандата си като депутат от ГЕРБ в 45-ото Народно събрание. Василева е управител на университетската болница "Св. Марина" - Плевен, собственост на Горчев, и прокурист на другите му две фирми за медицински услуги, а в същото време е и ръководител "Човешки ресурси" в Медицинския университет - Плевен. Зет й - проф. Горчев, е бивш ректор и настоящ "почетен ректор" на медицинския университет. Огромното влияние върху сегашното ръководство на университета, неговата администрация и върху цялата академична общност в района, както и целенасочената им дейност в полза на притежаваните и управлявани от тях лечебни заведения води до възникване на конфликт между две частни болници - "Света Марина" и "Сърце и мозък". От съперничещата болница твърдят, че под давление на Горчев и Василева сегашният ректор на МУ - Плевен, е изтеглили висящата пред Министерството на здравеопазването преписка за получаване на статут на университетска болница от "Сърце и мозък". В открито писмо, подписано от 750-членния колектив на "Сърце и мозък", се твърди, че университетът се управлява непрозрачно, има предполагаеми корупционни практики и зависимости между новия и почетния ректор, а Василева и сегашният ректор са започнали кампания по образуване на дисциплинарни производства и дисциплинарни уволнения на специалисти (хабилитирани преподаватели, лекари, лаборанти) в медицинския университет, които са и служители на "Сърце и мозък". Така, според тях Василева е в конфликт на интереси като управител на частна болница и в същото време като ръководител "Човешки ресурси" в университета, който пряко отговаря за това кой ще работи в университета.

Според КПКОНПИ Василева е лице, заемащо висша публична длъжност само по линия на това, че управлява болница, работеща с пари от здравната каса. Като ръководител на отдел "Човешки ресурси" в Медицинския университет - Плевен, тя не попада в обхвата на лицата, заемащи висша публична длъжност, и комисията не образува производство за конфликт на интереси за това й качество.

От слалома на КПКОНПИ между алинеите се възползва и още един висш здравен чиновник - Сабина Вълчинова-Карапетрова - главен секретар на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН) към Министерството на здравеопазването, назначена по времето на ГЕРБ. Агенцията е последната инстанция, която регистрира лечебни заведения, контролира качеството им на работа и извършва проверки на дейността им, хигиената, какви средства са получили, правомерно или не, от пациенти, както и извършва проверки по жалби на граждани за лекарски грешки, лошо отношение в болниците и др.

Сигналът срещу Карапетрова е, че съпругът й е адвокат, която предоставя консултантски услуги на лечебни заведения, които жена му регистрира. Комисията установява, че преди да бъде назначена за главен секретар миналата година, Карапетрова е била директор на дирекция "Администриране на режимите по регистрация и издаване на разрешения за лечебна дейност", тоест директно свързана със семейния адвокатски бизнес на съпруга си.

КПКОНПИ не се е занимавала да провери дейността на Карапетрова и да я съпостави със случаите, в които съпругът й е регистрирал лечебни заведения. Комисията приема, че наличието на свързаност само по себе си не представлява конфликт на интереси, като се позовава на писмо от ИАМН, че Карапетрова като главен секретар няма правомощия по регистрацията, доколкото изпълнителният директор на агенцията не може да делегира това правомощие на главния секретар. Така Карапетрова продължава да бъде главен секретар на ИАМН и до днес. Вероятно и съпругът й продължава да работи с нейните подчинени, а тя избягва да гледа документите с негово участие. Наистина практично и полезно за семейството.

Как КПКОНПИ третира противниците на ГЕРБ

Д-р Стойчо Кацаров Фотограф : Надежда Чипева

През март т.г. проф. Костадин Ангелов, проф. Асен Балтов и депутати от ГЕРБ подават сигнал до прокуратурата и КПКОНПИ срещу служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров, който встъпи в длъжност на 12 май 2021 г.

В сигнала се твърди, че Кацаров е бил председател на сдружението "Център за защита на правата в здравеопазването" до 10 юни 2021 г., т.е. и след назначаването му за министър, а един от основните проекти на центъра е Националната система за външна оценка на качеството на клиничните лаборатории (НСВОК), като лечебните заведения са подписвали с центъра договор, за да участват в нея.

Според сигнала към края на май Кацаров като министър е нареждал плащания от министерството към няколко държавни болници, с които от друга страна центърът е бил в договорни отношения за оценката на работата на лабораториите им. А на 18 май 2021 г. като министър Кацаров започва процедура за изменение на наредбата за медицинския стандарт по клинична лаборатория, за да облекчи дейността по националните системи.

В случая важната подробност е, че законът дава един месец на назначения за министър да излезе от предишните си длъжности. КПКОНПИ не отчита това..

Кацаров наистина предлага промени в наредбата по клинична лаборатория, но тя касае основно отговорността на завеждащите лекари и облекчава дейността на двете независими системи. В крайна сметка след общественото обсъждане Кацаров така и не подписва промени в наредбата, т.е. акт на министъра няма.

КПКОНПИ обаче му налага глоба от 5000 лв. за конфликт на интереси. Кацаров обжалва и обявява, че ще съди Ангелов и Балтов за набеждаване.

"Тъй като и за неспециалист е ясно, че в случая няма абсолютно никакви данни нито за престъпление, нито за конфликт на интереси, набеждаването ми няма да заличи следите на корумпираното управление на ГЕРБ. Ще понеса опитите на политическа партия ГЕРБ да ми отмъсти за изнесените факти за управлението на държавата и болниците, като ме оклевети и злепостави пред обществото. Не съжалявам за това и ако времето можеше да се върне, пак щях да го направя, защото хората заслужават да знаят истината за корумпираното управление, донесло толкова беди на цялото ни население, не само в сферата на здравеопазването", отбеляза в свое изявление д-р Стойчо Кацаров.

Вторият здравен служител, за когото шумно КПКОНПИ установи конфликт на интереси и постанови глоба от 10 хил. лв. миналата година, беше проф. Радосвет Горнев, назначен от Стойчо Кацаров на мястото на дългогодишния директор на УМБАЛ "Лозенец" проф. Любомир Спасов след скандал за трафик на органи, пререждане на пациенти в листите на чакащите за трансплантации и лоши финансови резултати. Решението на комисията беше и една от причините Горнев да бъде сменен от здравния министър проф. Асена Сербезова.

Решението на КПКОНПИ по случая е коренно противоположно на това, което е взела в идентичен казус с проф. Буланов. Докато при Буланов не е открит конфликт на интереси и попълване на документи с невярно съдържание за това, че е сключил договор сам със себе си, в случая с Горнев това е факт.

Сигналът е за това, че на заседание на борда на директорите, в което участва, Горнев гласува самият той да бъде освободен като началник на клиника и началник на отделение през времето, през което е директор, и определя свой заместник. Отделно от това Горнев гласува и за това да продължи да бъде хирург в болницата и четири дни по-късно подписва допълнително споразумение сам със себе си. Проф. Горнев е началник на катедрата по хирургия на Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", а началниците на катедри в медицинските университети се водят на основен трудов договор във факултета като преподаватели, а договорът им в болницата като лекари е втори. Независимо от това обаче те трябва да работят в болницата, иначе губят преподавателски права. Трудовите договори с преподавателите в университетските болници се сключват и прекратяват от ректора на съответното висше медицинско училище, съгласувано с управителя или изпълнителния директор на болницата, и предвид това работодател се явява ректорът, който е съгласувал освобождаването му като началник-клиника и оставането му в болницата като лекар. Антикорупционната комисия обаче приема, че Горнев не е имал право да подпише договор сам със себе си като директор и е сключил договор със себе си като лекар хирург в свой частен интерес. Така именно директорът на болница "Лозенец" е първият сменен шеф на държавна болница от Асена Сербезова.

Другият случай на ударен от КПКОНПИ е в Козлодуй, където кметът и мнозинството в общинския съвет са от ГЕРБ. През миналата година те назначават за управител на общинската болница д-р Момчил Иванов. Малка част от персонала обаче настоява той да бъде сменен и това се случва в края на шестмесечния временен период, в който той управлява. Заради нарушения в протоколите и антидатиране дори областният управител от ГЕРБ връща обратно на общинския съвет решението. И така - съветниците решават да изтрият доктора напълно от кадровата карта въпреки протестите на по-голямата част от работещите в болницата и множество общински съветници, като и в крайна сметка в това е включена и КПКОНПИ, към която е подаден сигнал. Основният "пирон" в него е това, че управителят на болницата Иванов е сключил договор с първия си братовчед за главен счетоводител. Пред КПКОНПИ Иванов лично обяснява, че поел болницата през юни 2021 г. задлъжняла и в критично състояние. Не само това - общината е върнала счетоводните баланси и отчети на болницата като несъстоятелни. Иванов поискал работата в счетоводството да се подобри, главната счетоводителка напуснала, а колегите й отказали да заемат поста. Иванов поискал съдействие от общината, но от там му отказали всякакво съдействие и му казали да се оправя сам.

Междувременно се оказало, че болницата има над половин милион задължения и доставчиците отказват дори кислород за ковид отделението. Единственият, който се съгласил да поеме работата като главен счетоводител, при това без да настоява да му се плати веднага, се оказва братовчедът на Иванов. Решението за наемането е взето от борда на болницата, а в крайна сметка счетоводителят не е получил никакво плащане за свършената работа, което е видно от документацията.

КПКОНПИ обаче игнорира това, както и факта, че решението е колективно. Формално Иванов е сключил договор с братовчед си, приема тя. Така Иванов не само престава да е директор, но и името му е опетнено със съмнение за конфликт на интереси.