Проф. Анастасия Михайлова е завършила „Биохимия и микробиология” в СУ „Св. Климент Охридски”. Професионалното и академичното й развитие започва през 1978 г. в Медицинска академия като научен сътрудник в НИНУХТ на база „Александровска болница”. През 1993 г. придобива научна степен „Доктор”. През 2005 г. е избрана за „доцент”, от 2013 г. – за „професор” по научна специалност “Имунология”. Има придобити две специалности към МУ-София - „Биология на човека” и „Лабораторна имунология”. Специализирала е във водещи университети и болници във Франция, участвала е в квалификационни курсове по флоуцитометрия, тъканно типизиране, трансплантация и др. Има над 100 публикации, участвала е в написването на 10 книги и учебници, както и в национални и международни научни проекти. Член е на Българската асоциация по клинична имунология, СУБ – Секция „Имунология”, Европейска Федерация по Имуногенетика (EFI). Специалист е по флоуцитометрия, трансплантационна имунология, отговаря за качеството в лабораторната дейност на ККИ, член е на комитета по ВОК към EFI. Организира и ръководи дейността на Националната публична донорна банка за стволови клетки от пъпна връв. Организира схеми на ВОК по имунология за България и към EFI за страните от Балканския регион.
Проф. Михайлова, разкажете накратко историята на Банката за стволови клетки.
Националната публична донорна банка за стволови клетки и костен мозък към Клиника по клинична имунология на УМБАЛ „Александровска“, е създадена със заповед на министъра на здравеопазването през 2009 г. в рамките на Националната програма за развитието на трансплантацията на стволови клетки в България.
Идеята за създаването на такава структура е на проф. Елисавета Наумова, началник на Клиниката по клинична имунология. Целта е осигуряване на стволови клетки в национален мащаб за трансплантация на лица, страдащи от заболявания, при които други методи на лечение са с по-малка ефективност или не са приложими.
Структурно банката има два компонента – регистър на доброволните донори на стволови клетки и костен мозък и банка за стволови клетки от кръв от пъпна връв (КПВ).
Банката за кръв от пъпна връв започва да функционира в края на 2010 г., след като бе осигурено необходимото оборудване, валидирани и внедрени бяха методики, разработени и утвърдени бяха политики и процедури, системи за качествен контрол.
Тя разполага с най-съвременна апаратура и технологии, които гарантират съхраняването на качествени единици КПВ, предназначени за алогенна трансплантация.
С кои международни институции и проекти е свързана дейността й?
Основната международна институция, с която е свързана дейността на банката, е Световният регистър на донори на стволови клетки (WMDA). В него са регистрирани над 39 млн. доброволни донори и над 800 000 единици КПВ от обществени банки и ние сме част от тях. Що се касае за международно сътрудничество, имали сме ползотворни инициативи във връзка със специализации на наши кадри, международни работни срещи, участия във форуми.
В момента планираме също такъв тип професионален обмен в чужбина с институции като нашата, той е свързан с перспективата за по-нататъшно сътрудничество, а защо не и съвместна дейност по бъдещи проекти.
Какви са резултатите от това сътрудничество?
В професионални области като нашата обменът на знания и опит е нещо много важно, дори може да се каже безценно. Научните постижения много бързо достигат практическо приложение. Разработват се нови технологии, внедряват се, стартират клинични проучвания. Ето защо сътрудничеството винаги е полезно и в днешния глобален свят то е верният път, по който да вървим напред.
Има ли интерес от страна на донори, у нас достатъчно популярно ли е този вид дарителство в сравнение с останалите развити страни?
Интерес има, но все още промоцията за даряване на КПВ в публичната банка е недостатъчна. Трябва да се работи в посока на активизиране на дейността, като организиране на кампании и друг тип популяризиране на донорството, да се мисли за увеличаване броя на болничните заведения, в които може да се осъществява даряването.
На стволовите клетки понякога се приписват чудодейни лечебни свойства и вид застраховка, „абонамент” за бъдещото здраве на детето.
Моля да разкажете за случаи, в които помощта на специалистите от банката е била решаваща за лечението на пациенти?
Имаме донация на стволови клетки от доброволен донор от българския регистър за пациент в чужбина, но до момента нямаме случай на поискана единица за алогенна трансплантация.
Една много добра инициатива на нашата банка е съхраняването на стволови клетки от КПВ за фамилии с болно дете.
Тази програма е изключително важна за семейства, в които шансът новородено братче или сестриче да помогне на болното е определено висок.
Разбира се, единицата кръв от пъпна връв се взима и съхранява за семейството напълно безплатно, при условие да е съвместима с тази на болното дете и да има медицински индикации за нейното бъдещо използване.
Кои научни теми и направления се разработват от ваши млади сътрудници?
Първата тема, която беше разработена, е дисертационен труд посветен на имунобиологията на клетките в кръвта от пъпна връв и осигуряването на качествен продукт за клетъчна терапия. В резултат на тази работа бяха разработени и утвърдени за практическо приложение критерии за получаване и съхраняване на качествени единици КПВ, предназначени за алогенна трансплантация.
Получена бе допълнителна информация за неонаталната имунобиология. Бяха изработени и референтни граници за различни видове имунни клетки при новородени. В момента се работи по характеризиране на т.н. инвентар на банката (съхранени и регистрирани в Световния регистър единици) по отношение на HLA и други показатели. В процес на въвеждане са най-съвременни методи за определяне на пролиферативния потенциал на съхраняваните стволови клетки – един много важен показател за тяхното качество.
Какви са перспективите за развитие на банката?
SARS-CoV-2 пандемията се отрази и на донорството на стволови клетки, в резултат на наложените локдауни и медицински рестрикции.
В този период намаля броят на вземаните и предоставени за алогенна трансплантация стволови клетки от доброволни донори, но се увеличи използването на единици КПВ, поради това, че те са налични и незабавно достъпни за трансплантация.
Това подчерта значението на този източник на стволови клетки при извънредни ситуации и ролята на обществените банки за КПВ. Колкото по-голям е донорният пул, толкова е по-голямо генетичното разнообразие на съхранените единици и, съответно, по-голям е шансът за намиране на съвместим трансплантат за нуждаещите се пациенти. Затова, главната посока на развитие на нашата банка е към увеличаване броя на съхранените и регистрирани в световния регистър качествени единици и нейната международна акредитация.
Предвиждаме развитие и в други направления – например изследване на други, различни от HLA имуногенетични системи. Имаме доста идеи и работим активно в посока на тяхната реализация.
Важно е да се знае, че терапиите със стволови клетки са три вида. Едните са утвърдени терапии за над 80 заболявания, вторите са в етап на клинични проучвания и третите – в етап на експериментално проучване. Също така е не по-малко важно информацията за терапевтичните възможности на стволовите клетки, която се дава на родителите, да бъде ясна, изчерпателна и обективна.
Това ще улесни изборът им дали да съхранят КПВ на тяхното дете в частна банка или да я дарят на обществената. В този контекст бих искала от името на нашия екип да благодаря на всички майки, дарили кръв от пъпната връв на тяхното дете - така те дават надежда на пациенти нуждаещи се от стволово-клетъчна терапия и втори шанс за живот.
Расов помияр е Михайлова. От десетилетия крадат като невидели с Наумова като имитират дейност и компетентност. И двете са над 70, но продължават да точат болницата заради протекцията на доносника Григоров. А що лекари съсипаха, за да лансират племенницата й е една още по-интересна тема.